FAO алармира: 50 държави са изправени пред дефицит на храни
Петдесет страни, които набавят 30% от зърното си от Русия и Украйна, са застрашени от продоволствена несигурност*. Прекъсванията във веригите за доставки и логистиката на зърнени и маслодайни култури от Украйна и Русия, дружно с рестриктивните мерки за експорт, наложени на Русия, ще застрашат световната продоволствена сигурност. Това се споделя в публикуваното през днешния ден изказване на Организацията на Организация на обединените нации по издръжка и земеделие (FAO).
Русия и Украйна заемат значимо място в международното произвеждане и доставка на храни. Русия е най-големият снабдител на пшеница на интернационалните пазари, до момента в който Украйна е петият по величина експортьор. Общият дял на двете страни в международните доставки на ечемик е 19%, пшеница – 14%, царевица – 4%, като сумарно двете страни обезпечават повече от една трета от международния експорт на зърно. Тези страни са международни водачи в доставките на рапично масло, като държат 52% от пазара на слънчогледово масло.
Много от страните в Северна Африка, Азия и Близкия Изток, които разчитат на доставките от двете воюващи страни, са класифицирани като най-слабо развити, с ниски приходи на популацията и с хранителен недостиг. Други в Европа и Централна Азия задоволяват над 50% от личните си потребности от минерални торове от съветски доставки, рестриктивните мерки за които може да продължат и през идната година.
На фона на огромното търсене, възходящите разноски за първични материали и превоз, разстройствата в пристанищата, покачващите се цени на храните от средата на 2020 година доближиха най-висока стойност за всички времена през февруари 2022 година През 2021 година пшеницата и ечемика се покачиха с 31%, а на рапичното и слънчогледовото олио - с над 60 на 100. Високото търсене и неустойчивостта на цените на природния газ оказаха напън върху цената на минералните торове, по-специално цените на главния азотен тор – карбамид, са се утроили за 12 месеца.
Конфликтът, за който не е ясно какъв брой натоварен и нескончаем ще бъде, прекъсва селскостопанското произвеждане на двамата най-големи експортьори на съществени хранителни артикули и ще изостри продоволствената неустановеност в света.
Доставката на зърно е блокирана, защото достъпът до украинските черноморски пристанища е блокиран, а и липсва работеща железопътна инфраструктура. Затворени за мореплаване са и турските проливи, които са главен търговски път за големи количества пшеница и царевица.
Руските пристанища на Черно море са отворени и в кратковременен проект не се чакат разстройства в производството на селскостопанска продукция, само че наложените наказания ще лимитират продуктивността и растежа, което в последна сметка ще докара до по-високи цени на селскостопанските артикули.
За 35% от световното население пшеницата е съществена храна. Най-големите вносители на пшеница в света - Египет, Турция, Бангладеш и Иран, получават до 60% от зърното си от Русия и Украйна и никой от тях не покрива изцяло личните си потребности от импорт. Ливан, Тунис, Йемен, Либия и Пакистан също зависят от доставките на пшеница от тези две страни.
Съмнително е дали останалите експортьори ще могат да компенсират дефицита от Русия и Украйна. Запасите от пшеница в Канада се свиват, а износът от Съединени американски щати и Аржентина евентуално ще бъде стеснен в устрема на държавните управления да обезпечат личните си пазари.
FAO предлага търсене на нови снабдители и диверсифицирането на източниците на храна и прикани политиците да заобикалят недомислените политически решения. Намаляването на вносните цени или налагането на ограничавания за експорт може да помогне за превъзмогване на проблемите с продоволствената сигурност на дадена страна в кратковременен проект, само че също по този начин може да увеличи цените на международните пазари.
* продоволствена сигурност (food security) по дефиницията на FAO е „ обстановка, която съществува, когато всички хора когато и да е имат физически, обществен и стопански достъп до задоволително количество, безвредна и питателна храна, която задоволява питателните им желания и потребности за деен и здравословен живот ". И назад " продоволствена неустановеност " (food insecurity) е налице, когато хората нямат достъп до храна по дефинирания метод.
Русия и Украйна заемат значимо място в международното произвеждане и доставка на храни. Русия е най-големият снабдител на пшеница на интернационалните пазари, до момента в който Украйна е петият по величина експортьор. Общият дял на двете страни в международните доставки на ечемик е 19%, пшеница – 14%, царевица – 4%, като сумарно двете страни обезпечават повече от една трета от международния експорт на зърно. Тези страни са международни водачи в доставките на рапично масло, като държат 52% от пазара на слънчогледово масло.
Много от страните в Северна Африка, Азия и Близкия Изток, които разчитат на доставките от двете воюващи страни, са класифицирани като най-слабо развити, с ниски приходи на популацията и с хранителен недостиг. Други в Европа и Централна Азия задоволяват над 50% от личните си потребности от минерални торове от съветски доставки, рестриктивните мерки за които може да продължат и през идната година.
На фона на огромното търсене, възходящите разноски за първични материали и превоз, разстройствата в пристанищата, покачващите се цени на храните от средата на 2020 година доближиха най-висока стойност за всички времена през февруари 2022 година През 2021 година пшеницата и ечемика се покачиха с 31%, а на рапичното и слънчогледовото олио - с над 60 на 100. Високото търсене и неустойчивостта на цените на природния газ оказаха напън върху цената на минералните торове, по-специално цените на главния азотен тор – карбамид, са се утроили за 12 месеца.
Конфликтът, за който не е ясно какъв брой натоварен и нескончаем ще бъде, прекъсва селскостопанското произвеждане на двамата най-големи експортьори на съществени хранителни артикули и ще изостри продоволствената неустановеност в света.
Доставката на зърно е блокирана, защото достъпът до украинските черноморски пристанища е блокиран, а и липсва работеща железопътна инфраструктура. Затворени за мореплаване са и турските проливи, които са главен търговски път за големи количества пшеница и царевица.
Руските пристанища на Черно море са отворени и в кратковременен проект не се чакат разстройства в производството на селскостопанска продукция, само че наложените наказания ще лимитират продуктивността и растежа, което в последна сметка ще докара до по-високи цени на селскостопанските артикули.
За 35% от световното население пшеницата е съществена храна. Най-големите вносители на пшеница в света - Египет, Турция, Бангладеш и Иран, получават до 60% от зърното си от Русия и Украйна и никой от тях не покрива изцяло личните си потребности от импорт. Ливан, Тунис, Йемен, Либия и Пакистан също зависят от доставките на пшеница от тези две страни.
Съмнително е дали останалите експортьори ще могат да компенсират дефицита от Русия и Украйна. Запасите от пшеница в Канада се свиват, а износът от Съединени американски щати и Аржентина евентуално ще бъде стеснен в устрема на държавните управления да обезпечат личните си пазари.
FAO предлага търсене на нови снабдители и диверсифицирането на източниците на храна и прикани политиците да заобикалят недомислените политически решения. Намаляването на вносните цени или налагането на ограничавания за експорт може да помогне за превъзмогване на проблемите с продоволствената сигурност на дадена страна в кратковременен проект, само че също по този начин може да увеличи цените на международните пазари.
* продоволствена сигурност (food security) по дефиницията на FAO е „ обстановка, която съществува, когато всички хора когато и да е имат физически, обществен и стопански достъп до задоволително количество, безвредна и питателна храна, която задоволява питателните им желания и потребности за деен и здравословен живот ". И назад " продоволствена неустановеност " (food insecurity) е налице, когато хората нямат достъп до храна по дефинирания метод.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ